Подобно на чувствата към или , при хряна няма средно

 Подобно на възприятията към или, при хряна няма приблизително състояние – или люто обичаш или люто мразиш, и в двата случая има и отронени сълзи. И за разлика от лука, който просто ни разплаква, стъргането или яденето на хрян прибавя и още нещо едно измерение – рисково, под формата на връхлитаща лютивина през носа.

Специфичните чувства, които хрянът провокира, го вършат забавна фалшификация за доста ястия, най-вече с по-тежки меса. Освен противоречивите съгласно някои вкусови достолепия, коренът на Armoracia rusticana има и редица потребни за здравето качества.

В националната медицина хрянът е известен лек за редица болести. Независимо от това дали става дума за лека борба с грипа или за битка с зараза на пикочните пътища да вземем за пример, острият и пикантен асистент постоянно е отсреща с дейните си субстанции.

Традиционно хрянът се употребява като мощно възбуждащо средство за храносмилателната система, както и за лекуване на респираторни болести. Растението има изразено диуретични свойства и по тази причина е също част и от лекуването на камъни в бъбреците, цистит, подагра и ревматизъм.

По наличие на витамин С, хрянът надминава даже лимона и се подрежда след първенци като шипката и касиса. В две коренчета хрян (приблизително 20 грама) има 60 % от дневната ни нужда от витамин С. Хрянът също по този начин е богат и на калий, калций, натрий, сяра, фосфор, желязо и други микроелементи.

В структурата му влизат още етерично синапено масло, захар, нишесте, смолисти субстанции, въглехидрати, фибри, витамините B и PP. Разбира се съществуването на всички тези субстанции и най-много на витамин С се отнася единствено до пресния хрян. Когато употребяваме настърган у дома хрян, можем да чакаме той да резервира дейните си съставки за не повече от една седмица.

В продължение на епохи безусловно всяка част от хряна се употребява с медицински цели за лекуване на възпаления, ставни болежки, при неявяване на вкус и даже за унищожаване на пигментни петна. Чаят от корена е бил използван като отхрачващо средство, а запарката на цветовете от растението се е употребила като средство срещу простудни болести.

От корена на хряна също може да се прави и лапа за усмиряване на признаците на артрит или дерматити. И суровите листа са скъпи. Те се ползват като естествено обезболяващо – притискат се върху челото при главоболие. Настойката от хрян е известна с антибиотичните си свойства и с потвърдената си успеваемост против патогенни гъбички.
 

Антибактериалните свойства на хряна са обусловени от фитонцидите, които се съдържат в него. Те работят като растителен антибиотик, който убива нездравословните микроби и защищават организма от инфекциозни болести.

Лапа от свеж хрян може да се послужи при измръзване, лицева невралгия и ревматизъм, защото коренът има загряващо деяние и подтиква притока на кръв. Затова подправката е и доста ефикасна като масажиращо средство за облекчение при мускулни болки или артритни болежки.

Силните етерични масла в хряна спомагат и за извеждане на непотребните слузни натрупвания в тялото ни. За тази цел може да се употребява сок от хрян, само че при изискване, че не се използва в чист тип, а се смеси с лимонен сок, да вземем за пример.

Трябва да се има поради, че хрянът не трябва да се ползва при възпалителни болести на стомашно-чревния тракт, черния дроб и бъбреците.